22 септември – Ден на Независимостта на България
-22 септември – Ден на Независимостта на България
„Да живее свободна и независима България!
Да живее българския народ!“
Из „Манифест“ от 22 септември 1908
22 септември – Ден на Независимостта на България
Българите някак не сме свикнали да го честваме, въпреки че денят е обявен за официален празник преди почти 20 години. Това става на 10 септември 1998 г. с решение на Народното събрание.
Но и до днес не се замисляме много-много, че ако го нямаше онзи Манифест на цар Фердинанд I, нямаше да говорим с гордост за Трето българско царство. Защото Трето българско царство означава точно това - независимост.
Прогласяването на Независимостта всъщност завършва делото на българските възрожденци, на борците за освобождение.
След Руско-турската освободителна война България е свободна, но само една нейна част. След Съединението на 6 септември 1885 г. и земите на юг от Балкана стават част от българската държава. Но едва след 22 септември 1908 г., точно тридесет години след Освобождението, България получава правото да се назовава наистина независима. Дотогава тя е княжество, васално на султана.
На 22 септември 1908 г., понеделник, една реч на цар Фердинанд II променя всичко това. България се присъединява към европейската политическа система.
Във Велико Търново, старопрестолната столица, князът прочита Манифест, с който обявява независимостта на България. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. Защото след тържественото прокламиране на независимостта, княз Фердинанд I приема титлата Цар на българите.
Мястото, което Фердинанд избира, за да провъзгласи независимостта не е случайно. Манифестът е прочетен в църквата „Св. Четиридесет мъченици", за да се подчертае приемствеността с Втората българска държава, с времената на Асен и Петър, Калоян и Иван - Асен II, когато градът е бил столица на страната. Манифестът за обявяването на независимостта се прочита втори път същия ден. След царя и министър-председателят Александър Малинов прочита документа на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество.
След обявяването на независимостта, тя трябва да бъде международно призната, а това не става автоматично, изисква много дипломатически усилия. Спечелена е Британската империя, която обаче поставя условие - да започнат преговори между българското правителство и Високата порта. И те започват веднага. Българската делегация води Андрей Ляпчев. Високата порта иска България да плаща голям данък. Реакцията на министър-председателя Малинов е категорична - независимост не се откупува! Османската империя плаши с война, България отговаря с частична военна мобилизация. Българо-османските противоречия са уредени с помощта на Русия. През същия месец империята признава независимостта на България, последвана и от Великите сили.
Българио на живи и на мъртви,
Българио с безброй Баташки църкви,
Със гробища и с паметници светли,
Със този жертвен въздух, който свети
Над тебе вечно, като вече огън,
Аз искам да те събера във стих! Не мога!
Аз искам цялата да те прегърна —
Ръцете ми не стигат! Как да върна
Това, което ти си ми дарила?
Не мога.
И пред братската могила,
Пред Шипка и пред Вола коленича.
И без да казвам колко те обичам,
С една сълза, и кървава, и страшна,
За цялата ти обич се отплащам.
Сълза на радост и от скръб проляна!
Сълза, в която ти си цяла сбрана!
Дамян Дамянов
Информацията подготви г-жа Цветелина Ганева за провеждането на Часа на класа на 21.09.2020г. по случай отбелязването на Деня на Независимостта на България.